Имануел Кант, „Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на Божието Битие“

Бог не е единствената субстанция, която съществува, но всички други са само зависими от Него...

Тук ще забележа само следното: Доказателственото основание за Божието Битие, което препоръчваме, е изградено само върху това, че нещо е възможно. Поради това то е доказателство, което изцяло може да се провежда a priori. Не се предпоставя нито моето съществуване, нито това на други одухотворени същества или на телесния свят. Това доказателство фактически е изведено от вътрешния белег „абсолютна необходимост”. По този начин Битието на тази Същност бива припознато, като се изхожда от това, което действително съставя Нейната абсолютна необходимост, значи, чисто генетически.

Всички доказвания, които иначе биха могли да бъдат провеждани, изхождайки от последствията на тази Същност към Нейното Битие като тяхна причина, дори и да приемем, че биха могли строго да доказват (което обаче не вършат), все пак те никога не могат да направят понятна природата на тази необходимост. Само при положение, че нещо съществува безусловно необходимо, ще е възможно и нещо да бъде първата причина на други неща. От друга страна, ако нещо е първата, т. е. независима причина, от това може само да следва – ако следствията са налични – че тази причина ще трябва да съществува, не и обаче, че тя ще съществува абсолютно необходимо.

По-нататък чрез препоръчаното доказателствено основание става ясно, че всички същности на другите неща, а и реалното на всички възможности, са основани в тази единствена Същност, в Която се съдържа най-голямата степен на разсъдък, както и воля, която представлява възможно най-великото основание. И тъй като в тази такава Същност всичко трябва да се намира в максимално възможната съгласуваност, то от това още предварително следва да заключим, че – тъй като наличието на воля винаги предпоставя вътрешната възможност на самия предмет – то и основанието на възможността, т. е. Божията Същност, ще бъде в най-пълна съгласуваност с волята Си; не че Бог чрез Своята воля е основанието на вътрешната възможност, а защото тъкмо тази същата безкрайна природа, отнасяща се като основание спрямо всички същности на нещата, се отнася същевременно и като най-висша способност за желание към дадените чрез това основание най-значителни последствия; при това второто отношение може да бъде плодотворно, само ако е предпоставено първото отношение. Поради това възможностите на самите неща – дадени ни чрез Божествената природа – са в хармония с Неговото велико желание. Но в тази хармония съществуват Доброто и Съвършенството. И тъй като те са ведно съгласувани, то и в самите възможности на нещата ще се съдържат единност, хармония и порядък.

Ако обаче, чрез зрялата преценка на същностните свойства на познатите ни от опита неща, ние възприемаме в самите необходими определения на вътрешна възможност единство в многообразието и хармония в разделението, то по пътя на познанието a posteriori ще можем да заключим за един единствен Principium на всичките възможности и ще се озовем накрая при същото основно понятие на абсолютно необходимото Битие, от което наченахме a priori пътя си в началото. Сега вече трябва да насочим вниманието си да установим дали в самата вътрешна възможност на нещата не се съдържа необходимо отношение към порядък и хармония, както и единство в неизмеримото многообразие и така да можем да преценим дали същностите на нещата сами не разкриват едно върховно всеобщо свое основание.

Имануел Кант, „Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на Божието Битие“ (прев. Б.Гумнеров), С., 2012., с. 54-56.

Прочети ТУК цялата книга.