XVI
6. Но и този, който счита, че обожествяваме просто един дървен кръст, ще излезе наш
единоверец. Когато се оказва почит на някое дърво, не е от значение външният му
вид, защото веществото е все едно и също, не е от значение и формата му, защото
самото то е тялото на Бога. И все пак колко много се различават от кръста
Атинската Палада и Фароската Церера, които стърчат безобразни - един неодялан кол
и маса безформена дървесина?
7. Дървото, което се забива в изправено положение, е
само част от кръста. А ние почитаме неприкосновения и целокупен Бог в него.
Вече казахме, че вашите богове се изработват от майсторите именно върху кръст.
Вие почитате и богините на победата върху трофеите, а скелето на трофеите
представлява кръст.
9. Други пък
вярват, че нашият бог е слънцето. Това очевидно е по-човешко и
по-правдоподобно. Макар че не почитаме изображения на слънцето върху платно,
някои ни сравняват с персите, които носят слънчевия лик върху щитовете си.
10. И накрая те предполагат, че оттук произлиза добре познатият ни обичай да се молим с
лице към изгрева. Но и мнозина от вас поради склонността си да почитат
небесните светила раздвижват устни към изгряващото слънце.
11. Също така, ако посвещаваме на духовно веселие деня на слънцето (неделя), то ние го
правим по съвсем други причини, а не
защото боготворим самото слънце. В това отношение ние по-скоро наподобяваме
тези, които посвещават на почивка и угощения деня на Сатурн (събота) и
сами се отклоняват от юдейския обичай, като го пренебрегват".
14. Всичко това бе излишно, но не исках да ви се
стори, че съзнателно подминавам някой от слуховете, без да го опровергая. Но аз
ще ги отхвърля всичките, като се насоча вече към излагането на нашата религия.
XVII
1. Ние почитаме единия Бог, който чрез словото, с което заповядва,
чрез разума, с който разпределя, чрез добродетелта, с която властва, извая от нищо цялото това мироздание с
целия механизъм от елементи, тела и духове, за да украси своето величие.
Затова гърците нарекоха света "космос".
2.
Невидим е Бог, макар че се вижда;
неосезаем е, макар че се проявява чрез милостта си; непонятен е, макар че
познавателната способност на човека го възприема. Тъкмо това доказва Неговото
съществуване и величие. Впрочем това, което може да се види, да се усети, да се
възприеме, е по-нищожно и от очите, които го обхващат, и от ръцете, които го
докосват, и от сетивата, които го откриват. А това, което е наистина необятно, е познато само на себе си.
3.
Това, което ни кара да разберем Бога, е невъзможността да бъде разбран. Мащабите на Неговото величие го възправят
пред хората едновременно като познаваем и непознаваем. Върховен грях
извършват тези, който не искат да опознаят Онзи, Когото не могат да опознаят.
4.
Искате ли да ви докажем Неговото съществуване чрез творенията му - толкова
многобройни и прекрасни, който ни поддържат и крепят, които ни радват и
ужасяват? Искате ли да ви го докажем чрез свидетелството на самата душа?
 |
| Тертулиан |
5.
Макар и смазана от телесния си затвор, макар и обградена от лоши съветници,
макар и обезсилена от похот и страсти, макар и поробена от лъжливи богове, все
пак, когато дойде отново на себе си
като след опиянение, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава,
тя назовава Бога само с това име,
защото то принадлежи на истинския Бог. Всеобщият възглас е: "Велик е Бог,
благ е Бог" или "Каквото Бог дал".
6.
Душата го признава и за съдник с думите: "Бог вижда" или
"Уповавам се на Бога", или "Бог ще ми въздаде". О,
свидетелство на една душа - по природа
християнка! ["Anima humana naturaliter christiana"...]. Като
произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, защото
знае къде е престолът на живия Бог: от Него
и оттам е слязла тя.
XVIII
1. Но за да вникнеш по-пълно и по-задълбочено както в самия Него, така и в заповедите Му, и във волята Му, той прибавя и набор от текстове, та ако някой иска, да търси Бога и, след като го търси, да го открие, и след като го открие, да повярва, и след като повярва, да му служи.
2.
От самото начало Той изпроводи в този
свят хора, достойни поради своята праведност и невинност, да познаят и да
разкрият на другите Бога, хора, изпълнени
с Божия Дух, за да възвестят, че съществува един-единствен Бог, който е
сътворил вселената и е изваял човека от пръст. А този човек бе истинският
Прометей, който разпредели времето на периоди с определена продължителност и
край…
4.
Едно време и ние се смеехме на тези истини, защото и ние сме от вашия корен, но
човек не се ражда, а става християнин…
XXXIX
8.
Колкото до обръщението „братя“, с което
се назоваваме един друг, те не могат да го разберат не по някаква друга
причина според мен, а само защото сред тях зад всяко понятие за кръвно родство
се крие едно лицемерно чувство. Ние сме
и ваши братя по закона на природата, общата ни майка, макар че вие не сте
истински хора, защото сте лоши братя. Колко по-справедливо се наричат братя и
се считат за братя тези, които признаха Бога за свой общ Баща, които бяха
закърмени с общия дух на светостта, които, ужасени от общото лоно на общото си
неведение, се устремиха към общата светлина на истината?..
10.
Може би ни смятате за свои незаконни братя, защото не се рецитира нито една
трагедия, посветена на нашето братство, или защото ползваме като братя
семейното си наследство, което у вас изцяло разрушава братството.
11.
Ние, които с духа и душата си се сливаме
в едно, не се колебаем да споделим един с друг и имота си. Всичко ни е
общо, освен жените.
ХLII
1.
Но срещу нас повдигат и друго обвинение, като ни обявяват за безполезни в обществения живот. Как
така? Та нали сме хора и живеем заедно с вас, та нали и храната, и облеклото, и
начинът ни на живот, и житейските ни нужди са същите? Ние не сме брахмани или индийски гимнософисти, не сме горски обитатели
или бегълци от живота.
2.
Ние помним, че дължим благодарност на Бота, наш господар и Творец. Затова не отхвърляме нито един плод на неговото
творение, само се въздържаме, за да не го употребяваме прекомерно или погрешно.
Ние съжителстваме с вас в този свят, без да избягваме форума, пазара, баните,
кръчмите, магазините, страноприемниците, панаирите и останалите ви обществени
места.
3.
Плаваме и ние заедно с вас, заедно с вас воюваме и обработваме земята, и
търгуваме. Сетне споделяме с вас изкусните си умения, правим всеобщ o достояние
нашите изделия, за да ги ползувате и вие. Не знам как може да ви изглеждаме
безполезни за вашата търговия, след като живеем с вас и от вас.
---
Тертулиан, "Апология на християнството"
Няма коментари:
Публикуване на коментар