За да встъпи
във владение на своята собственост, религията се отказва от всички претенции за
нещо, което принадлежи на онези, и отблъсква всичко, което са и натрапили. Тя
не желае, като метафизиката, да определя и обяснява вселената в нейната
природа, не желае по силата на свободата и Божествения произвол на човека да я
доразвива и завърши, като морала. Нейната
същност не е нито мислене, нито действане, а съзерцание и чувство. Тя иска да
съзерцава вселената, благоговейно да се вслушва в нейните собствени
изображения и действия, тя иска в детска пасивност да бъде обземана и изпълвана
от нейните непосредствени влияния. Така тя е противоположна на метафизиката и
морала във всичко, което представлява нейната същност, и във всичко, което
характеризира нейните въздействия. Те виждат в цялата вселена само човека като
средище на всички връзки, като условие на всяко битие и като причина на всяко
ставане; тя иска да вижда в човека не по-малко, отколкото във всички отделни и
крайни неща, безкрайното, неговият отпечатък, неговото изображение.
Метафизиката изхожда от крайната природа на човека и иска из своето просто
понятие и из обхвата на своите сили и чувствителност съзнателно да определят
какво трябва да бъде за него вселената и как той непременно трябва да я вижда.
И религията живее целия си живот в
природата, но в безкрайната природа на цялото, на едното и всичкото; тя
иска по-специално да съзерцава и долови в мълчалива преданост това, което в нея
означава отделното, а също и човекът, и каквото и да става с всичко, също и с
човека в това вечно кипене на отделни форми и същества.
* * *
Съзерцаване
на вселената, моля, сприятелете се с това понятие, то е главното в цялата ми
реч. То е най-общата и висшата формула на религията, по нея можете да намерите
всяко място в нея, по нея може най-точно да се определят същността и границите
й. Всяко съзерцаване изхожда от едно влияние на съзерцаваното върху
съзерцаващия, от едно първоначално и независимо действие на първото, което след
това се възприема, обобщава и схваща от второто съобразно с неговата природа.
* * *
Да имаш религия означава да съзерцаваш вселената, а върху
начина, по който вие я съзерцавате, върху принципа, който намирате в действията
и, почива стойността на вашата религия. Ако сега не можете да отречете, че идеята за Бога подхожда за всяко съзерцание
на вселената, то ще трябва и да признаете, че една религия без Бог може да
бъде по-добра от друга с Бог.
* * *
Посред крайността да станете едно с безкрайното и да бъдете вечни в един миг - това е безсмъртието на религията.
Фридрих Шлайермахер, „За религията“, С., Изд. ЛИК (Библиотека "Касталия"), 1994, Втора реч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар