Майстер Екхарт, Проповед 1

Проповед 1

„И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи“ (Мат. 21:12).

Четем в светото Евангелие, че нашият Господ влязъл в храма, изхвърлил от него ония, дето купували и продавали, а на останалите, на гълъбопродавците и на подобните тям, рекъл: „Вземете това оттука и го махнете“ (Йоан. 2:16). Защо Иисус е изхвърлил навън ония, дето купували и продавали, и защо рекъл на гълъбопродавците да очистят храма? Това той сторил не за Друго, ами защото пожелал да се опразни храмът, а то е все едно да е рекъл: Мое е правото върху тоя храм, в него искам да съм само аз и властта ми да е над него. А какво ще рече това? Храмът, в който Бог иска да бъде всевластен по собствена воля, това е душата човешка, която сам Бог е изваял и сътворил тъкмо като равна на себе си, както четем в думите на Господа нашего: „Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие“ (Бит. 1:26). Това и направил. Тъй равна на себе си сътворил той душата човешка, че нито в небесното царство, нито тук на земята сред всички прелестни твари, сред всички чудесни Божии създания има такова, което да му е равно така, както душата на човека. Затова Бог иска да има празен тоя храм, та нищо друго да не бъде в него, освен той самият. Това е така, понеже този храм много му се харесва - тъй като му е равен - и му се нрави безмерно само той да е в него.

Хайде, внимавайте сега! Кои са били людете, дето купували и продавали, и кои са те и до днес? Слушайте ме внимателно! Днес искам да проповядвам без изключение само за добри люде. Ала при все това този път ще укажа, кои са били и кои са до днес търговците, дето купували и продавали, пък и още го вършат, и дето нашият Господ ги набил и прогонил. И той върши до ден днешен същото с всички ония, дето купуват и продават в тоя храм; нито един от тях не желае да остави той вътре в храма. Вижте, всички те са търговци, предпазващи се от груби прегрешения, те искат да са добри хора и вършат благодеянията си в Божия чест, постят, бодърстват, молят се и правят всичко останало, все добри дела, ала ги вършат, за да им даде нашият Господ нещо в замяна или за да им се отплати за тях Бог с нещо, което им е угодно: те са само търговци. Това следва да го разбираме в грубия смисъл, защото те искат да дадат едното за другото и по тоя начин се опитват да се спазарят с нашия Господ. При тая търговия те са измамени. Защото всичко, което притежават, и всичко, което могат да сторят, даже и всичкото си имущество да дадяха за Бога или за Бога да стореха всичко, Бог не би им дължал в отплата никакъв дар или ответно действие, освен ако той все едно не е пожелал да го стори доброволно. Защото онова, което са, те са чрез Бога, и което имат, от Бога го имат, а не от себе си. Затова Бог не им дължи нищо за делата и даровете им, освен ако той не е пожелал да стори нещо доброволно, от собствената си благодат, а не заради делата им и не заради даровете им, защото те не даряват от своето, нито пък действат от самите себе си, както казва сам Христос: „Без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан. 15:5). Големи глупаци са ония, които се пазарят с нашия Господ: те познават малко от истината или пък нищо. Затова нашият Господ ги нашибал и ги прогонил от храма. Не може заедно да са светлината и мракът, Бог е истината и в себе си е светлина. Когато Бог встъпва в тоя храм, той пропъжда от него невежеството, сиреч тъмата, и откроява себе си със светлина и с истина. Бъде ли позната истината, търговците трябва да се махнат; истината не жадува за никаква сделка. Бог не търси своето; във всичките си дела той е необвързан и свободен, и върши ги той от истинска любов. По същия начин постъпва и човекът, който е свързан с Бога: той също е необвързан и свободен във всичките си дела, и върши ги той единствено за слава на Бога, без да търси своето - то Бог върши всичко в него.

И още нещо ще ви река: Докато търси човекът с всичките си дела нещо от онова, дето Бог може или желае да му даде, то той се оприличава на тия търговци. Искаш ли обаче напълно да се откъснеш от тая търговска гилдия, та да те остави Бог в храма, то всичките ти дела, дето вършиш, трябва да са чисти и само за слава Божия, и ти самият трябва да останеш така необвързан от всичко това, както е необвързано нищото, дето не е нито тук, нито там. Нищо не трябва да пожелаваш. Ако постъпваш така, делата ти ще са духовни и божествени, търговците ще бъдат веднъж завинаги прогонени от храма и Бог ще бъде сам в него; защото такъв човек ще има само Бога в ума си. Вижте, по тоя начин в храма не ще има никакви търговци. Вижте, човекът, който няма пред очи нито себе си, нито нещо друго, освен едничкия Бог и славата Божия, във всичките си дела ще е наистина свободен и независим от всякоя търговия, и той няма да търси своето, също както свободен и независим във всичките си дела е Бог, и както той също не търси своето.

По-нататък аз казах още, че нашият Господ рекъл на гьлъбопродавците: „Вземете това оттука и го махнете!“. Тия люде той не изхвърлил навън, нито пък ги сгълчал строго, ами им рекъл благонамерено: „Махнете това“, искайки сякаш да каже: „Това не е лошо, ала създава пречки за пречистата истина“. Всички тия са добри люде, дето вършат делата си само заради Бога и не дирят в тях своето, но те са все пак обвързани със собствения си „аз“ , с времето и числото, с „преди“ и „после“. В тия си дела те са затруднени да достигнат до най-добрата истина: защото би трябвало да са свободни и необвързани, както свободен и необвързан е нашият Господ Иисус Христос, както постоянно, без прекъсване и безвременно зачева той себе си от своя небесен Отец и както в същия миг все отново се ражда той - равен по достойнство - с благодарна възхвала към величието на Отца. Точно такъв трябва да е тук и човекът, който желае да зачене висшата истина и да живее в нея без „преди“ и „после“, и без да го възпрепятстват всички дела и всички ония образи, дето е възприел в душата си, отново зачевайки - необвързан и свободен - божествения дар в тоя още миг и раждайки се отново - невъзпрепятстван от нищо в равната тая светлина - с благодарна възхвала в нашия Господ Иисус Христос. Така гълъбите ще се махнат, сиреч ще се отстранят пречките и обвързаността с „аз“-а чрез всички ония дела, които иначе са добри и в които човек не дири своето. Затова нашият Господ рекъл напълно благонамерено: „Вземето това оттука и го махнете!“, сякаш искал да каже: „То е добро, ала създава пречки“.

Когато онзи храм се освободи от всички препятствия, сиреч от обвързаността с „аз“-а и от невежеството, той ще заблести така прекрасно и ще просияе така чисто и ясно над и през всичко сътворено от Бога, че равен нему не може да бъде никой, освен единствен несътвореният Бог. И това е напълно истинно: Никой не е равен на тоя храм, освен само несътвореният Бог. Всичко онова, що е по-долу от ангелите, ни най-малко не може да се равнява на тоя храм. Даже най-висшите ангели само донякъде се равняват на храма на благородната душа, но не са му напълно равни. Това, дето в някаква степен са равни на душата, се дължи на познанието и любовта. Но тям е зададена някаква цел и те не могат да я надхвърлят. Душата обаче може да я надхвърли. Ако душата - и то душата на човек, дето още живее във времето - стои на същата височина, както и висшият ангел, в свободната си способност този човек би могъл все пак да се издигне безмерно по-горе от ангела - във всеки миг отново, безбройно, сиреч без определен начин на съществуване, над начина на съществуване на ангелите и на всеки тварен разум. Бог единствен е свободен и несътворен, и затова само той й е равен по свобода, ала не и по несътвореност, защото тя е сътворена. Когато душата встъпи в безпримесната светлина, то в своето нищо тя се отдалечава от тварното си нещо към нищото дотолкова, че със собствени сили нивга не би могла да се върне към тварното си нещо. И тогава Бог със своята несътвореност застава под нейното нищо и Удържа душата в своето нещо. Душата е рискувала да бъде унищожена и от самата себе си не е вече способна да достигне до себе си - тъй далеч е отишла от себе си тя, преди още Бог да е застанал под нея. Това непременно трябва да е така. Защото, както казах по-рано, Иисус влязъл в Божия храм, изпъдил всички продавачи и купувачи от храма, а на другите рекъл: „Махнете това!“ Да, вижте сега, аз вземам думите: „Иисус влезе и се обърна към тях: „Махнете това!“ - и те го сторили. Вижте, тогава там не е имало никого, освен само Иисус, и той започнал да говори в храма. Вижте, това трябва да знаете, че е истина: Ако някой друг, не Иисус, пожелае да говори в храма, сиреч в душата, то Иисус млъква, като че не е у дома си, пък той и не е в душата, понеже тя има чужди гости, с които говори. Ала говори ли Иисус в душата, тя трябва да е сама и да мълчи, ако иска да чуе Иисусовите слова. Е и, той влиза в нея и начева да говори. Какво говори Господ Иисус? Той изрича онова, което сам е. Та какво е той? Той е Слово на Отца. В това именно Слово Отецът изрича себе си, цялата божествена природа и всичко, което Бог е - и го изрича така, както го познава; и го познава така, както то е. И тъй като е съвършен в познанието и способността си, той е съвършен и в говоренето си. Изричайки Словото, той изрича себе Си и всички неща в една друга личност, дава му същата природа, която сам притежава, и изрича всички дарени с разум духовни същности в същото Слово: като равни по същност със Словото според „образа“, който му е вътрешноприсъщ, ала като неравни на въпросното Слово във всяко едно отношение, доколкото всеки такъв образ се излъчва и следователно има свое отделно битие; при все това тези излъчвани образи са запазили възможността си да постигнат някакво благодатно равенство със същото Слово. А самото Слово, както е в себе си, е цялото изречено от Отца - Словото и всичко, което е в Словото.

Но ако Отецът е изрекъл това, то какво говори Иисус в душата? Както казах: Отецът изрича Словото и говори в Словото, а не другаде; а Иисус говори в душата. Неговото говорене е такова, че той откровява себе си и всичко, дето Отец е изрекъл в него, по начина, по който може да го приеме духът. Той откровява Отцовската властническа мощ в духа със същата неизмерима сила. Когато духът приеме тая сила в Сина и чрез Сина, то сам той става могъщ във всеки процес, става равен и мощен във всякоя добродетел и във всякоя съвършена чистота, тъй че нито любов, нито страдание, нито нещо сътворено от Бога във времето е способно да разруши човека, ами той остава непоклатим в оная божествена сила, спрямо която всички неща са нищожни и безсилни.

Друг път Иисус откровява себе си в душата с безмерна мъдрост, която е сам той и в която познава себе си сам Отецът с цялата си отцовска властническа мощ, но също и Словото, което е и самата мъдрост, и всичко, което е в нея така, както Словото е едно. Когато мъдростта се възсъедини с душата, от нея напълно изчезват всяко съмнение, всяко заблуждение, всяка тъма, и оза-рена бива тя от чистата и ясна светлина, която е Бог, според думите на пророка: „Господи, в Твоята светлина ние виждаме светлина“ (Пс. 35:10). Тогава Бог бива познат с Бога в душата; тогава с тая си мъдрост тя познава и себе си, и всички неща, и с Бога познава тя тая самата мъдрост, и със същата мъдрост познава отцовската властническа мощ в плодоносната й произ-водителност и същностното прабитие в простото му единство без каквато и да е различеност.

И се открива Иисус още с безмерна сладост и пълнота, която избликва от силата на Светия дух, и прелива и се стича преизобилно и сладостно във всички възприемчиви сърца. Когато Иисус открови себе си с тая пълнота и с тая сладост, и когато се съедини с душата, душата се втича с тая си пълнота и с тая си сладост в себе си, и изтича от себе си, и прелива над себе си и над всички неща - благодатно и мощно, и без посредник - обратно към първоизточника си. Тогава външният човек се повинува чак до смъртта си на собствения си вътрешен човек и служи Богу в ненарушим мир и във всякое време.

Да ни помогне Бог, щото Иисус и в нас да дойде и да изхвърли и изчисти всички препятствия, и да ни стори едно, както един Бог е той с Отца и Светия Дух - та да станем ние едно с него и да останем такива вовеки. Амин.

Майстер Екхарт, „Проповеди и трактати“ (прев. Цочо Бояджиев), София: Комунитас, 2012.